Лукът и морковът, нарязани на ситно (за по-лесно направо настъргвам моркова), запържвам в 3-4 с. л. олио.

Добавям каймата и запържвам, докато стане на трохи.

Добавям доматите и оставям да изври течността, а накрая добавям ориза. Запържвам го, докато стане стъклен и след това добавям червения пипер, който също запържвам за около 1 минута и дърпам от котлона.

Няма да давам акъл, какви подправки да слагате. Аз слагам по наш вкус – 1 ч. л. чубрица, 1 ч. л. кимион, щипка индийско орехче, черен пипер и сол на вкус. Имало е случаи, да нямам морков или домати. И без тях, чушките си стават. Не е толкова фатално!

С чаена лъжичка пълня чушките и това е най-бавната и пипкава част. Трудно е да кажеш, кога една чушка е добре напълнена, защото ако я натъпчеш много, ще се пукне по време на печенето. Но пък полупразна чушка е по-неприятна, нали? Та, напълвам чушките, подреждам в тава и наливам вода, но без да ги покрива. Посолявам и водата. Солта в плънката не е достатъчна да овкуси цяла тава чушки.

Пека ги на 180 градуса около 45 минути, обръщам ги и ги връщам за още трийсетина минути във фурната. Ако водата е много извряла, доливам, защото тя ще трябва после за сос.

Сега за соса. Преди доста време ме научиха на този номер и от тогава си приготвям соса само така. Продуктите за соса разбърквам на рядка кашичка. Когато чушките са готови, изваждам ги, заливам с кашичката и разбърквам. Направо в тавата. Ако ви звучи странно, не забравяйте, че тавата излиза достатъчно гореща, за да сгъсти соса. Това е. Не я връщам повече в печката.